Искам да изтръгна спомените до един,
искам да отрежа косите,
да прекърша мислите.
И да ме боли -
толкова красиво.
Искам да задоволя жаждата си,
да се къпя в кръв -
и да ме боли,
заради съдбата ми да ме боли.
Искам да ме забравят,
да горя в огъня,
да целувам Ада,
да потъна в мрака.
Искам вярата ми да изчезне,
да бъда наказана,
за това, че не знам как да живея,
и да ме боли - заслужено да ме боли.
© Лора All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
