Защото разчитам на теб
Не искай краката ми, тях са ги имали много!
Нито са тера инкогнита, ни бряг каменист.
Когато утъпкани вече пътеки преброждаш,
не си откривател, а чисто и просто турист.
Не искай душата ми, кой ли не я е разголвал!
В играчка превърнах интимните, лични вини.
И колкото повече пипат ги, по-смехотворни
са в хорските, иначе "много грижовни" очи.
Не искай ръцете ми, празни, безкръвно-студени!
Неустоим си и знаеш, че нищо не ще ти откажа!
Но пълни и стоплени, който след теб ги поеме,
би ме обрекъл на дълга агония - да се мразя.
Поискай това, от което "мъжът" се страхува!
И дето след теб и на смелия няма да дам!
Сърцето ми девствено нека е изборът труден!
Разчитай на себе си - там ще си сам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
