Ти - толкова хубава, защото си ТИ,
ти имаш усмивка и имаш сълзи...
И твойта душа в твоето тяло -
само, необичано и неразбрало,
как ме накара за тях да копнея,
но да ги имам не мога, не смея...
Ти - толкова крехка, защото си ТИ,
с меки и топли, и тъжни очи,
с дънки момчешки, лице срамежливо -
то грее и смее се толкова живо...
Къде си била? Къде си сега?
Защо си далече, защо си сама?
Ти - толкова нежна, защото си ТИ,
развяла небрежно и леко коси,
говориш ми, като че съм туй огледало,
което за миг твоя образ е сбрало,
сякаш съм в теб или ти си във мен...
И сякаш (дали?) на любов сме в плен...
© Цвете Всички права запазени