Ти - толкова хубава, защото си ТИ,

ти имаш усмивка и имаш сълзи...

И твойта душа в твоето тяло -

само, необичано и неразбрало,

как ме накара за тях да копнея,

но да ги имам не мога, не смея...

Ти - толкова крехка, защото си ТИ,

с меки и топли, и тъжни очи,

с дънки момчешки, лице срамежливо -

то грее и смее се толкова живо...

Къде си била? Къде си сега?

Защо си далече, защо си сама?

Ти - толкова нежна, защото си ТИ,

развяла небрежно и леко коси,

говориш ми, като че съм туй огледало,

което за миг твоя образ е сбрало,

сякаш съм в теб или ти си във мен...

И сякаш (дали?) на любов сме в плен...