Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
10.03.2024 г., 16:17 ч.  

Защото свикна да е тиха, саможива 

  Поезия » Друга
209 2 4

Копнежът неин в сив темел вграден е,
денят е златна клетка. В нощ без брегове
при отлив само е морето до колѐне,
луната с глас на нощна птица я зове.

Съвсем смалена слуша твари невидими,
захвърля всичко земно. Скръб и суети.
Без тяло морно – преживяло триста зими,
сама със себе си говори. Не на ти.

Защото свикна да е тиха, саможива,
словата свои като злато ги скъпѝ.
На Вие си говори. Просто ѝ отива.
И не понася никак дневните тълпи.

А може би в душата ѝ на птица бяла,
живеят всъщност всички истински жени.
Които своя ден погребват на раздяла,
а нощем са делфини, перли и вълнѝ...

 

https://youtu.be/nWYJji4ukc8?si=-ujV1sV9OwC4fhq5

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??