Тучна поляна,
бяло зайченце
поскубва си тревичка,
отстрани наднича
плахичко
сърничка.
Слънчицето се усмихва,
таралежче през полянката притичва,
катеричка от хралупката наднича,
къртичка се показва смело,
нищо, че е черногледа.
Пиленцата от гнездата цвъркат,
отнякъде овчарче се провиква.
Чувам как расте тревата,
чувам как растат цветята,
чувствам се щастлив,
чувствам се и жив,
чувствам се прекрасно.
Обичам ви бе хора,
обичам ви душичкита
позволете ми да ви
обичам - ВСИЧКИТЕ.
© Христо Манчев Всички права запазени