Заслужавам си да ми се сърдиш!
Не искам да си тъжна!
Аз не го заслужавам!
.................
Любовта не пита сърцето,
кога, кого и защо да обича?
Тя внезапно те връхлита
в миг най-неочакван.
Не можеш на чувствата
да заповядаш
да не те връхлитат.
Душата да не се терзае,
очите сълзи да не ронят,
сърцето от болка
да не се разкъсва.
Парчетата събираш
всеки ден.
Надежда те крепи,
и вярваш,
че утрешния ден
ще е различен.
Мечтаеш любимия
да зърнеш,
бленуваш за целувките
и ласките му.
Копнееш да чуеш
звънкия му смях,
в очите топли да потънеш.
Как да не тъгуваш
за тези дни и мигове?
Сърцето щом обича,
значи заслужаваш!
Съдбата тъй решила е,
не можеш да я промениш!
Шанс дала е на двама,
отново да Обичат,
и от Любовта
да пият с пълни шепи!
......................
Как да не съм тъжна?
Ти имаш нужда от Любов
и заслужаваш да си Обичан!
И може би за туй мъничко
съм ти сърдита...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ин Вел Всички права запазени
