Защо "Велес" ?
Защо "Велес" ?
Боговете на великото Небе
Принадлежат. Имат те свои
Небеса, но имат също те -
Според легенди,
митове за тях, писания,
И според фолклора местен -
И земно свое измерение.
Те Земя, земѝ си имат.
И това е много важно .
Измерения подобни имат
Земните човеци, имат те
И богове. Страни имат,
Реки и планини, долини и
Върхове, имат си пространства
Географски, родина имат,
Корени и род, и раса.
За тяхните души и дух,
За щастието тяхно
Земно е нужна и хармония.
Хармония е нужно в тях, за тях
Да има - между Небето,
И между Земята им благословена.
Казваш: "В Шива, в Кришна
Вярвам аз." Да се вярва не е
Лошо, и прослава боговете
Заслужават заради тяхната
Божественост. Добре е.
Но тук аз мога да задам
Въпрос един. Твое ли е
Небето индуистко? На него ли
Живеят твоите деди, твоите
Заминали души. Земите
На Индия или Америка,
Твои ли са тез земи?
Славиш Шива, и аз да го
по-славя в нужен миг
Не отричам се. Но когато
Него славим, може да
Попитам - къде живее
Нашата душа? Там при
него временно се тя
намира. И все по-често,
после там ще пребивава -
ако се настоява
много в практика
подобна.
Но тук живеем ние
все пак - в България, на
Полуострова балкански.
Значи бог от тука ни е
Нужен за прослава, от
Тези тук пространства,
От тези - долини, реки,
От наш'те планини, и
Хълмове, където нашето
Съзнание сега лети, където
Ходят нашите крака,
И правят, нещо майсторят,
Трудовите ни ръце.
И така, въпросът пак
Сега възниква: Защо Велес?
На Русия, на България и
На Европа, духът Велесов
Е принадлежал и сега
Е пак събуден за живот.
Славянски бог е бог Велес,
Господар е той на цялата
Природа наша. И стопанин
Той е на една Земя небесна -
Там, където са души
Славянски някога заминали.
Обитател той на Сварга е,
Славянското небе. До
Него се намират също
Другите славянски богове -
Сварог, Перун, Макош и
Лада. Духът на Тангра,
Прабългарският бог, и
Той полузабравен чака,
За него да се сетят хора.
Има в нашето пространство
И много други издигнати,
Божествени души и гои -
Човеци светещи - все
Достойни за прослава.
За хармония - аз мисля -
С нашите земи прекрасни,
С нашите предци добре е - не
Просто -
А необходимо е направо
И Земно, наше измерение
Да има богът - що решил
Човек да избере е -
За пример да му бъде той,
За лека помощ и прослава.
А прославата какво е? -
Тя е вход и изход
В своята душа - която да
Живее иска в щастие и
Радост на земята - там, където
Неслучайно се сега намира.
***
Да определям аз на кой
Бог някой да се кланя,
Кой да прославя - бог, не
Искам и не мога. Но да
Кажа мога само, че мантрите,
Молитвите, които
Произнася той, те са
Заклинания - и живее,
Ще живее там, където
Духът човешки времето
Запълва с тях - там.
А ако щастието тука търси,
Ще бъде затруднен когато -
Богът негов не е много
Негов.
Човекът е велико същество,
Което пътища, пътеки и
Пространства, светове -
Може да отваря и затваря.
***
Слава на Велес.
Ура
Лесничея
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Леснич Велесов Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ