Заспивах ли във твоите очи
Заспивах ли във твоите очи?!
Когато скришом ме целуваше Луната?
Сънувах ли аз твоите мечти?
Когато тайно се промъкваше
във тъмнината?!
Попитах ли те още ли тежи
в твойте делници
проклета самотата?
Нима ще продължава да гнети
на тъжната ми есен суетата?!
Прегръщах ли те? Може би не съм.
В съня си, даже и да искам.
В сърцето свое пламъчето скрих.
Нали се сещаш? То е за из път...
С него твоето сърце да видя...
Събуждах ли се? Май съм неспокойна.
И ме обзема страх от мисълта -
отпусна ли се в своя сън спокойна,
да те изгубя. Не, не е шега.
Не искам просто тъй да те загубя...
Не! Не тръгвай!
Когато скришом ме целуваше Луната?
Сънувах ли аз твоите мечти?
Когато тайно се промъкваше
във тъмнината?!
Попитах ли те още ли тежи
в твойте делници
проклета самотата?
Нима ще продължава да гнети
на тъжната ми есен суетата?!
Прегръщах ли те? Може би не съм.
В съня си, даже и да искам.
В сърцето свое пламъчето скрих.
Нали се сещаш? То е за из път...
С него твоето сърце да видя...
Събуждах ли се? Май съм неспокойна.
И ме обзема страх от мисълта -
отпусна ли се в своя сън спокойна,
да те изгубя. Не, не е шега.
Не искам просто тъй да те загубя...
Не! Не тръгвай!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
Веднага се отпусни! Веднага!!! 
И не мисли, всичко е ясно - заспиваш и се събуждаш в очи! С обич!
