Заспивай, обич моя, непробудно... във тази спяща приказка,
измъчила деня ми от тревожни истини, тъй болестни внушения,
нахлули алчно в самотата на великата, от нас измислена,
утопия на неправдивите и нелогични, истинни падения.
Във истината, обич моя, те намерих неоткрита, недовършена.
Захвърлена така безмилостно в неоправданата наслада…
Изваях те от глина и сложих ти усмивка, но прекършена...
Две паднали звезди съших ти за очи... да виждаш Рая.
И недовършена остана, като дом без покрив над основите,
като затвор от страхове с решетки от мечти изгубени.
И нямах си ръце без теб, ни сили да строша оковите,
в кафез два ангела останаха във любовта си недолюбени. ...