2.08.2007 г., 11:12 ч.

ЗАСТИНА ВРЕМЕТО 

  Поезия
830 0 24
 

Вдъхновено от стиха на Романтик (Христо Костов) - " Изгрявай пламенно"



Поиска ме... и стихна времето,                                        

заглъхнаха стрелките на часовника

и спряха да отмерват бремето

на самотата, тегнеща в гърдите ми.

Изпълни същността ми със обичане,

превърна нощите във парещи огньове,

изрече ме със думите без сричане,

така жадувани от мен до отчаяние...

Рисува ме с ръката на художник

в детайли страст, горящо-стенещи,

със сластна похот на безбожник

примами ме в обятията - парещи...

Ориса ме на вечно опиЯние,

изпепелявайки дъха ми със съдбовност,

изгубих всяка капка осезание,

пробуди в сетивата ми гальовност...

Окичвайки страстта ми със сияние,

понесе ме във танц и шепот нежен

към теб и към безбрежното мечтание...

и повика на твоя зов копнежен!

Поиска ме... и всичко стана минало,

в едно се сляха нашите копнежи,

изписани със страст и ненаситност,

във звезден полет приказни стремежи.

© Деси Инджева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??