ЗАСТИНА ВРЕМЕТО
Вдъхновено от стиха на Романтик (Христо Костов) - " Изгрявай пламенно"
Поиска ме... и стихна времето,
заглъхнаха стрелките на часовника
и спряха да отмерват бремето
на самотата, тегнеща в гърдите ми.
Изпълни същността ми със обичане,
превърна нощите във парещи огньове,
изрече ме със думите без сричане,
така жадувани от мен до отчаяние...
Рисува ме с ръката на художник
в детайли страст, горящо-стенещи,
със сластна похот на безбожник
примами ме в обятията - парещи...
Ориса ме на вечно опиЯние,
изпепелявайки дъха ми със съдбовност,
изгубих всяка капка осезание,
пробуди в сетивата ми гальовност...
Окичвайки страстта ми със сияние,
понесе ме във танц и шепот нежен
към теб и към безбрежното мечтание...
и повика на твоя зов копнежен!
Поиска ме... и всичко стана минало,
в едно се сляха нашите копнежи,
изписани със страст и ненаситност,
във звезден полет приказни стремежи.
© Деси Инджева All rights reserved.
