Засъхнал спомен...
* * *
В студена кръв засъхнал спомен,
до съсирек в жълтата трева,
горчиви болки с дъх отровен,
изгубени във ехо от слова...
Изгаряща тъга пулсира в вени,
и тяло тръпне в неприязън...
Сред кикота на лигави хиени,
нагарча в гърлото боязън...
И тътен глъхне в старо ехо,
рикошира между вяра - колебания,
а стената между разум и сърцето,
се цепи на надежди и страдания...
Изстрадала душа, до кръв в тревата,
събира се на части до припадане...
Попива в пясъците на съдбата,
подготвя се за новото отдаване...
Повторен опит, крачка в любовта,
жарава пари крехките и стъпки,
изтича се отново във сълза
сред шевове, стенания и тръпки...
Боли!... Притихнала в нощта,
с ръце протегнати в надежда,
ще дойде Той - ще дойде Тя,
живота и да пренарежда...
И... Блясък от измамна светлина
и отново... онзи дъх отровен,
преплетен с болки в любовта,
в засъхнал до съсирек спомен....
И ето пак...
Студена кръв по жълтата трева,
пищи уплашена!... Закана е!...
За да ми напомня вечно за това,
че всеки спомен... жива рана е...
* * *
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Желязков Всички права запазени
