28.11.2007 г., 16:49

Засъхнала тъга

1.1K 0 11

Искам да прегърна с плач небето,

изтъкано от мечтите на усмихнати деца.

Искам да разлея щастие по лицето

върху слоя от засъхнала тъга.

 

Искам да почувствам топлината

на всичките отминали лета.

Искам да си спомня красотата

на увяхналите есенни цветя...

 

Искам да почувствам, че те има,

когато облаците скрили са звездите.

Искам да повтарям твойто име,

докато сълзи тихо капят от очите.

 

Искам да ти кажа, че ми липсва

кафявото на твоите очи.

Небе кристално в мене лисва,

опалено море от бляскави мечти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Серафимов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...