28 нояб. 2007 г., 16:49

Засъхнала тъга

1.1K 0 11

Искам да прегърна с плач небето,

изтъкано от мечтите на усмихнати деца.

Искам да разлея щастие по лицето

върху слоя от засъхнала тъга.

 

Искам да почувствам топлината

на всичките отминали лета.

Искам да си спомня красотата

на увяхналите есенни цветя...

 

Искам да почувствам, че те има,

когато облаците скрили са звездите.

Искам да повтарям твойто име,

докато сълзи тихо капят от очите.

 

Искам да ти кажа, че ми липсва

кафявото на твоите очи.

Небе кристално в мене лисва,

опалено море от бляскави мечти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йордан Серафимов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...