28 нояб. 2007 г., 16:49

Засъхнала тъга

1.1K 0 11

Искам да прегърна с плач небето,

изтъкано от мечтите на усмихнати деца.

Искам да разлея щастие по лицето

върху слоя от засъхнала тъга.

 

Искам да почувствам топлината

на всичките отминали лета.

Искам да си спомня красотата

на увяхналите есенни цветя...

 

Искам да почувствам, че те има,

когато облаците скрили са звездите.

Искам да повтарям твойто име,

докато сълзи тихо капят от очите.

 

Искам да ти кажа, че ми липсва

кафявото на твоите очи.

Небе кристално в мене лисва,

опалено море от бляскави мечти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йордан Серафимов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...