Искам да прегърна с плач небето,
изтъкано от мечтите на усмихнати деца.
Искам да разлея щастие по лицето
върху слоя от засъхнала тъга.
Искам да почувствам топлината
на всичките отминали лета.
Искам да си спомня красотата
на увяхналите есенни цветя...
Искам да почувствам, че те има,
когато облаците скрили са звездите.
Искам да повтарям твойто име,
докато сълзи тихо капят от очите.
Искам да ти кажа, че ми липсва
кафявото на твоите очи.
Небе кристално в мене лисва,
опалено море от бляскави мечти.
© Йордан Серафимов Todos los derechos reservados