Затишие преди буря

Защо ме търси и с въпрос защо не се почва

бях сам удовлетворен

може би но тя първа към мен пристъпи

не съм го знал и мислил

без да нищичко да кажем

един на друг на пейката погледите само

о най красивият романс

страници безброй

са две очи за мен

и не иска да си тръгне

тя седи до мен

и светкавици в порой студен

колко глупав аз съм бил

този дето любовта въздига в култ

уви обущарят бос е

а не беше друг за власт

винаги е сам и себе си

тъй роден

Джепето както издялал му е страст