Aug 26, 2025, 4:20 PM

Затишие преди буря

  Poetry » Love
166 0 0

Защо ме търси и с въпрос защо не се почва

бях сам удовлетворен

може би но тя първа към мен пристъпи

 

не съм го знал и мислил

без да нищичко да кажем

един на друг на пейката погледите само

 

о най красивият романс

страници безброй

са две очи за мен

 

и не иска да си тръгне

тя седи до мен

и светкавици в порой студен

 

колко глупав аз съм бил

този дето любовта въздига в култ

уви обущарят бос е

 

а не беше друг за власт

винаги е сам и себе си

тъй роден

Джепето както издялал му е страст

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Stew Carrey All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...