22.05.2016 г., 11:30  

Затова дойдох…

615 0 9

Духовно равновесие –

бродерия с фини нишки,

иконописване, чудо,

симфония от красота…

Зографе, някога живял,

поклон пред твоята ръка!

 

Човек съм от новия век.

Уж технически напреднал,

може би с широк мироглед,

но твърде объркан и клет…

Почтително коленича.

Затова дойдох в този храм.

 

Да усетя душата ти

и да израсна до нея.

Но не вярвам да успея…

Дай едно рамо, Майсторе!

Зографе, някога живял,

затова дойдох в твоя храм… 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пренесе ме някъде...
  • Хубаво е! Поздрав, Роси!
  • Мога само да замълча, каквото и да кажа ще бъде малко... Поздравления!
  • Благодаря на коментиралите тази и предходните ми няколко творби!
    Честит празник, Откровенци! Радва ме, че в трудното ни време още мъждука творческата искрица. Нека, чрез произведенията ви, тя да се разгори и озари живота с жадувана светлина! Бъдете здрави, творете и публикувайте в тази чудна книга - в нашия сайт!
  • Величествено и въздействащо!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...