И ето, ти се върна отново,
разкаян и разплакан.
Твърдеше, че не съм за теб,
а изведнъж ни виждаш двама...
Ела, седни до мен, на стола,
моля те, налей си бяло вино,
нека да полеем
прозрението ти голямо...
Отпиваш първа, втора чаша,
но третата горчи ти...
-Защо, не си ли жаден?
Отговаряш: - Бях, но вече се наситих.
-Добре, любов,
тогава времето дойде...!
-За кое?
-Да си кажем сбогом...!
Защо, къде сгреших? - ме питаш,
а, знаеш ли, вината наравно обща е...
-Защо?
Защото дори не осъзнаваме,
че след поредната раздяла,
любовта си взема всичко,
що е дала,
обичта разделя се в чаши вино
и почва да горчи,
а прошката -
прошка просто няма!
-Затова , любов,
довиждане!!!
© Магдалена Динева Всички права запазени