И ето, ти се върна отново,

разкаян и разплакан.

Твърдеше, че не съм за теб,

а изведнъж ни виждаш двама...

Ела, седни до мен, на стола,

моля те, налей си бяло вино,

нека да полеем

прозрението ти голямо...

Отпиваш първа, втора чаша,

но третата горчи ти...

-Защо, не си ли жаден?

Отговаряш: - Бях, но вече се наситих.

-Добре, любов,

тогава времето дойде...!

-За кое?

-Да си кажем сбогом...!

Защо, къде сгреших? - ме питаш,

а, знаеш ли, вината наравно обща е...

-Защо?

Защото дори не осъзнаваме,

че след поредната раздяла,

любовта си взема всичко,

що е дала,

обичта  разделя  се в чаши вино

и почва да горчи,

а прошката -

прошка просто няма!

-Затова , любов,

довиждане!!!