Затварям очи...
Затварям очи и времето спира,
превръща се в чувство целият свят,
душата усмихва се и с трепет намира
на истинска обич нежния цвят.
Ръцете протегнати нежно докосват
изпълнени с жажда любими очи,
талази от нежност сякаш кръстосват
блестящи любовни искри.
А кадифената нощ покрива телата,
закриля любовния миг сребърен лунен воал,
от нежност създадена, струи сега красотата
на тази любов,която за нас бог е избрал…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Всички права запазени
Прекрасно!
