Затварям очи и времето спира,
превръща се в чувство целият свят,
душата усмихва се и с трепет намира
на истинска обич нежния цвят.
Ръцете протегнати нежно докосват
изпълнени с жажда любими очи,
талази от нежност сякаш кръстосват
блестящи любовни искри.
А кадифената нощ покрива телата,
закриля любовния миг сребърен лунен воал,
от нежност създадена, струи сега красотата
на тази любов,която за нас бог е избрал…
© Росица All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Прекрасно!