Мракът в своята прегръдка ме затвори. Бавно, сякаш че не иска, светлината си отива. През един прозорец безмълвно безучастна гледа ме луната. И мисли ме спохождат неспокойни, зли – че все напред вървя към върхове, а слизам пак в тъмни долини. Трънакът – свят в душата ми расте. Да тръгна повече на път не искам, че бродих цял живот обсебена – открих най-тъжната истина: по пътя съм изгубила себе си.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Докладване за нередност
Сигнализирайте ни за нередност, ако съдържанието не отговаря на правилника или нарушава авторското право или етичните норми.
Моля, пишете само в краен случай с конкретно посочване на нередността и при наличието на доказателства!
Трябва да влезете с регистрацията си преди да можете да изпращате съобщения!
Поздрав!