ЗАТВОРЕНА В МРАКА
Мракът в своята прегръдка ме затвори.
Бавно, сякаш че не иска, светлината
си отива. През един прозорец
безмълвно безучастна гледа ме луната.
И мисли ме спохождат неспокойни, зли –
че все напред вървя към върхове,
а слизам пак в тъмни долини.
Трънакът – свят в душата ми расте.
Да тръгна повече на път не искам,
че бродих цял живот обсебена –
открих най-тъжната истина:
по пътя съм изгубила себе си.
Бавно, сякаш че не иска, светлината
си отива. През един прозорец
безмълвно безучастна гледа ме луната.
И мисли ме спохождат неспокойни, зли –
че все напред вървя към върхове,
а слизам пак в тъмни долини.
Трънакът – свят в душата ми расте.
Да тръгна повече на път не искам,
че бродих цял живот обсебена –
открих най-тъжната истина:
по пътя съм изгубила себе си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Николова Всички права запазени
