29.09.2011 г., 10:54

Затвори след теб вратата

1.5K 1 3

Искаш да си тръгнеш? Давай!

Затвори след теб вратата!

Забрави, че съществувам!

Радвай се на свободата!

 

Престани да се тревожиш

мило как да ме зарежеш!

Просто ставай и си тръгвай!

Няма да ме разболееш.

 

Не мисли, че ще те моля

да останеш и ще плача!

Че в краката ти ще падна

и след тебе ще се влача!

 

Имам гордост. Знай това!

И с жал не ме поглеждай!

Не бъди добър и нежен!

Не посявай в мен надежда!

 

Заминавай! Хайде! Сбогом.

Тръгвай и не се обръщай!

Затвори след теб вратата!

И повече не се завръщай!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мануела Бъчварова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Момиче с характер.Браво!
  • Липсваше ми, момиче! А стихът ти е написан със замах.Имай гордост и цени самоуважението си.Явно това не е истинската любов."ЗАТВОРИ СЛЕД ТЕБ ВРАТАТА!" Една затворена врата, отваря нова.
  • Хареса ми тази категоричност.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...