Затворница
Затворница
Следобедът тихо мълчи, прорязан от шумове разни.
Самотна си мисля за теб и чувствам се странно напразно.
Реших да обичам... И да, тъжно е...
Но тъгата е с особена празност.
По гърлото на балон от надежди.
Надувам, дано не се скъса миражът от тихи въздишки.
Тъжно е, че има толкова цвят...
Огледан тук светът е толкова безличен.
А вътре е толкова тихо...
Финалът е близо - иглата.
Нека ме пусне по теб...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Всички права запазени
