Sep 24, 2015, 6:40 PM

Затворница 

  Poetry » Love
486 0 7

Затворница

Следобедът тихо мълчи, прорязан от шумове разни.
Самотна си мисля за теб и чувствам се странно напразно.
Реших да обичам... И да, тъжно е...
Но тъгата е с особена празност.
По гърлото на балон от надежди.
Надувам, дано не се скъса миражът от тихи въздишки.
Тъжно е, че има толкова цвят...
Огледан тук светът е толкова безличен.
А вътре е толкова тихо...
Финалът е близо - иглата.
Нека ме пусне по теб...

© Йоана All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви! И нека въздишките ни носят надалеч...
  • Браво, Йоана - отново!
  • Хареса ми! Иглата може и да помогне!
  • Хубава творба, макар и да навява тъга!
    Поздрав и хубава вечер, Йоана!
  • ...!!!
  • Красиво, тъжно и въздействащо! Натъжи ме този стих, защото го чувствам близък.
    Но пък иглата пада надолу, балонът се издига високо и така никога няма да се срещнат.
    А въздишките... Сега ще ти кажа за въздишките.
    Имам една своя собствена мисъл: "Вдъхновението се намира между две въздишки!" Това преди дни разяснявах на една моя приятелка. Сега ще се обоснова и пред теб.
    Когато на човек нещо му тежи или нещо го притеснява, той изпуска една тежка въздишка. Обаче така не може да продължава вечно. Той се вдъхновява и променя ситуацията. Няма да влизам в подробности какво може да го вдъхнови и как ще промени нещата, защото могат да бъдат много. След това този човек изпуска една дълбока въздишка на облекчението... Това е!
    Поздрави, харесах много този стих!
  • Емоция на приглушена тъга е спонтанно вложена в тъканта на творбата.
    Тя е изтекла от пукнатината на сърцето, а не е продукт на някакъв замисъл. Заразителна тъга. Изпитах я емпатийно. Финалът е разкошен - балонът и иглата - средството, което решава проблемите!

    Пишеш с неподкупна лекота, Йоана. Това, съчетано с непресекващата свежест на творбите ти, ме прави твой траен фен.

    Поздравление за хубавото стихотворение!
Random works
: ??:??