18.09.2018 г., 17:17

Затворът

1.9K 4 10

Там – във тесните килии,
там – зад тежките врати,
зад железните решетки
и кървящите стени;
там, где бял свят не светува,
не намигат куп звезди,
нито обичта палува,
а зловонието цари.
Там – секунди полудели
не се гонят до зори
и минутите са спрели,
а животът не лети.
Там си роб на черни мисли,
там – юмруци са на власт,
гордостта – обезличена,
а надеждата – в несвяст.
Хапят мислите злокобни.
Сред глупците си глупец
и душата си отровна –
доотравяш с бял прашец.
Наркотикът те упойва.
Разумът потъва в мрак…
Там смъртта ти е приятел,
а животът ти е враг!

Автор: В. Николова – Литатру

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Величка Богданова - Литатру Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...