Затъгувах пак жълтите листи
и ръждивия цвят на гора!
Сякаш дяволът зима измисли,
сякаш дяволът сипе снега,
и оставам под преспите тежки
да протягам студена ръка!
Този сняг като бяла завеса
милостиво покри есента,
като стара, прочетена книга…
Бял декември прихлупва света.
Докъдето очите ми стигат –
тишина, тишина, тишина…
Само вятърът – просяк злочестен,
скита пак от врата на врата.
Боже, още не зная къде си,
но… върни ми за миг есента!
© Кети Рашева Всички права запазени