Dec 18, 2007, 5:07 PM

Затъгувах пак

1.2K 0 22

Затъгувах пак жълтите листи
и ръждивия цвят на гора!
Сякаш дяволът зима измисли,
сякаш дяволът сипе снега,

и оставам под преспите тежки
да протягам студена ръка!
Този сняг като бяла завеса
милостиво покри есента,

като стара, прочетена книга…
Бял декември прихлупва света.
Докъдето очите ми стигат –
тишина, тишина, тишина

Само вятърът – просяк злочестен,
скита пак от врата на врата.
Боже, още не зная къде си,
но… върни ми за миг есента!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кети Рашева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...