Katriona (Кети Рашева) Katriona (Кети Рашева)
71 122
18 dic 2007, 17:07

Затъгувах пак

1.2K 0 22

Затъгувах пак жълтите листи
и ръждивия цвят на гора!
Сякаш дяволът зима измисли,
сякаш дяволът сипе снега,

и оставам под преспите тежки
да протягам студена ръка!
Този сняг като бяла завеса
милостиво покри есента,

като стара, прочетена книга…
Бял декември прихлупва света.
Докъдето очите ми стигат –
тишина, тишина, тишина…

Само вятърът – просяк злочестен,
скита пак от врата на врата.
Боже, още не зная къде си,
но… върни ми за миг есента!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кети Рашева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0