westlife (Камелия Кацарска)
70 48
25.05.2008 г., 0:49 ч.

Заупокойна молитва 

  Поезия » Любовна
1116 0 4

Сама със себе си в тази къща,

огряна в черен мрак и пустота

и споменът за теб, любов, се връща,

боли ме, че живея в самота.

Мракът ме поглъща и изплюва

сянката ми глупаво петно,

гледам през прозореца и ми се струва,

че светът и аз сме във едно.

Взирам се в тъмнината едноока,

само хлад и хиляди звезди

и дори луната еднорога

сякаш че отдавна спи.

Така нелепо е и тъжно,

сълзите плачат с яростна тъга

и странно, но е вече късно,

аз съм само сянка във нощта.

© Камелия Кацарска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??