Заупокойна молитва
Сама със себе си в тази къща,
огряна в черен мрак и пустота
и споменът за теб, любов, се връща,
боли ме, че живея в самота.
Мракът ме поглъща и изплюва
сянката ми глупаво петно,
гледам през прозореца и ми се струва,
че светът и аз сме във едно.
Взирам се в тъмнината едноока,
само хлад и хиляди звезди
и дори луната еднорога
сякаш че отдавна спи.
Така нелепо е и тъжно,
сълзите плачат с яростна тъга
и странно, но е вече късно,
аз съм само сянка във нощта.
© Камелия Кацарска All rights reserved.
