Завесата
Животът ми - една дълга пиеса.
С правите улици. И кривото рамо,
от много поклони пред стара завеса.
Аз чувах как ми ръкопляскат само.
С любов насищах пейките бездомни.
Но за кратко. Да има и за последното такси.
И бях щастлив. И вярвах, ако смогна,
че и без завеси моят дом ще е красив.
Не щеш ли, хрумна ми идея.
Занесох вкъщи старата принцеса.
Тук няма да ми пречи да живея,
а в театъра... ще карат без завеса.
Ще я спусна и слънцето ще мине
с динено фенерче някъде по хълма.
Тази нощ ще е пиеса синя.
Там, където аз съм, вече ще се съмва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христов Всички права запазени
