Завесата
Животът ми - една дълга пиеса.
С правите улици. И кривото рамо,
от много поклони пред стара завеса.
Аз чувах как ми ръкопляскат само.
С любов насищах пейките бездомни.
Но за кратко. Да има и за последното такси.
И бях щастлив. И вярвах, ако смогна,
че и без завеси моят дом ще е красив.
Не щеш ли, хрумна ми идея.
Занесох вкъщи старата принцеса.
Тук няма да ми пречи да живея,
а в театъра... ще карат без завеса.
Ще я спусна и слънцето ще мине
с динено фенерче някъде по хълма.
Тази нощ ще е пиеса синя.
Там, където аз съм, вече ще се съмва.
© Христов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Мноооого добро!Поздравления!
-
Красиво преодоляна тъга, без самозалъгване и илюзии... Харесах!
-
На хубаво място си ...
-
Валя, Ради, Алина, Светла - благодаря и на вас, момичета!
-
Все така сериозен и замислящ......
Поздрав, Чо! -
Завеса-принцеса, която върши чудеса...
Щастливо разсъмване, Чо! -
Отдавна не бях влизала в сайта и съм пропуснала последните ти две стихотворения.И мога да кажа,че те откривам леко дистанциран,уморен и с очи обърнати навътре към себе си.Харесах,почувствувах!
-
Санвали, Ели, Иван, Елена - благодаря, че надникнахте и прочетохте!
-
Много хубав стих!
И въпреки тъжната усмивка... и всичкото "ясно" в стиха, у мен остана усещането за недоизказаност... загадка... предчувствие...
Аплодисменти!!! -
Много ми беше интересно! Поздравления!
-
Поздрав Чо! Хубаво послание!
-
И за последните, любимите ми:
-
Хубаво... Поздрав!...
-
Пословичната твоя иносказателност! Учудва ме избора на подкатегория, но ще си замълча по въпроса... Иначе знаеш какво мисля!
-
Харесах си диненото фенерче и синята пиеса.
Краят е много симпатичен -
Харесвам всичките ти стихове, но този последен ред остана в мен и твори своя собствена картина.
-
Понякога неизвестността на бъдещето, ни кара да обърнем сърце към миналото! Силен стих! Докосва! Поздрав!
-
Проникновен анализ, Мина! Благодаря ти!
-
Това което е кътала душата ти толкова години,макар че си използвал завесата,за да прекриеш болката й,много ясно личи в посланието ти!С диненото фенерче на слънцето,сякаш осветяваш мрачните ъгли в живота си и естествено новото начало,която всяка възраст изживява!Поздрав за прекрасния стих!
-
Да, Ани, напипала си сърцевината! Радвам се, че те е докоснало, въпреки леката енигматичност на посланието! Благодаря ти!
-
Усмивка, Чо!
-
Исках да кажа, че си извлякла сериозният елемент. Което си е комплимент за мен!
-
Ами пародийка, ама аз не можах нещо да се усмихна...Извини ме ако не съм разбрала посланието
-
И в пародийката си намерила нещо сериозно! Благодаря ти, М!
-
Представих си завесата-принцеса и ти щастлив до нея.Много ме развълнува стихът ти, намерих нещо от себе си...Прииска ми да съм завеса в нечий топъл дом...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
