13.06.2018 г., 17:36  

Когато ме няма

1.3K 7 0

                               На дъщеря ми

 

Останал самотен, ключът от умора

ще сложи в ръката ти своята власт.

Ще скръцне вратата с ръждивия глас

на някой, привикнал наум да говори.

 

Стените ще пазят в загадъчни форми 

отминали случки с изгубен контраст. 

Ще влезе в сърцето ти острия мраз, 

а ти ще се вкопчиш в жестоката горест.

 

И колко ще сбъркаш, о, слънчева моя!

Светът е пред теб, тъй прекрасен и чист,  

и времето – твое! Живей го, те моля!

 

А вземеш ли вехтото Вазово томче

усмихвай се просто, и днес не плачи.

Родих те за радост – така си ме спомняй...

                           

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Павлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...