Jun 13, 2018, 5:36 PM  

Когато ме няма

1.3K 7 0

                               На дъщеря ми

 

Останал самотен, ключът от умора

ще сложи в ръката ти своята власт.

Ще скръцне вратата с ръждивия глас

на някой, привикнал наум да говори.

 

Стените ще пазят в загадъчни форми 

отминали случки с изгубен контраст. 

Ще влезе в сърцето ти острия мраз, 

а ти ще се вкопчиш в жестоката горест.

 

И колко ще сбъркаш, о, слънчева моя!

Светът е пред теб, тъй прекрасен и чист,  

и времето – твое! Живей го, те моля!

 

А вземеш ли вехтото Вазово томче

усмихвай се просто, и днес не плачи.

Родих те за радост – така си ме спомняй...

                           

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Павлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...