22.08.2009 г., 22:08 ч.

Завещанието 

  Поезия » Любовна
500 0 0

          Загледан в миналото, имам страх, 
     че нещо пак ще се обърка между нас. 
           Тогава ти замина надалеч -
            Жигоса моето сърце с меч.
      Остави ме пред мъртви погледи,
         зареяни дълбоко в бездната.
           Те впиваха отровата от мен, 
                която ти ми завеща!


               Завещанието, което днес
               търсят хората?! Ти ми даде -  
                                                    Любовта !


         С твоята усмивка правиш днес 
          щастлив свидетеля й закъснял.
          Докоснат е от ледена сълза,
           която мракът ще омагьоса .
        Той я превърна в утринна роса, 
              която мие грешните в рая.
           И иска той да наследи от теб,
              това което ти ми завеща!

 

 

              Завещанието което днес

              търсят хората?! Ти ми даде -  

                                                    Любовта !

© Васил Найденов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??