Загледан в миналото, имам страх,
че нещо пак ще се обърка между нас.
Тогава ти замина надалеч -
Жигоса моето сърце с меч.
Остави ме пред мъртви погледи,
зареяни дълбоко в бездната.
Те впиваха отровата от мен,
която ти ми завеща!
Завещанието, което днес
търсят хората?! Ти ми даде -
Любовта !
С твоята усмивка правиш днес
щастлив свидетеля й закъснял.
Докоснат е от ледена сълза,
която мракът ще омагьоса .
Той я превърна в утринна роса,
която мие грешните в рая.
И иска той да наследи от теб,
това което ти ми завеща!
Завещанието което днес
търсят хората?! Ти ми даде -
Любовта !
© Васил Найденов All rights reserved.