21.05.2009 г., 12:30 ч.

Завет 

  Поезия
678 0 8
Не искай тих попътен вятър,
а бурни ветрове да тласкат кораба ти,
не се оставяй сляпо на съдбата
да дърпа на живота поводите.
Грабни живота си във шепи,
препускай лудо до забрава,
живей живота си, човече -
бъди вода и светлина, и камък.
Раздавай се, променяй се и смей се,
във истински неща се вричай
и тичай бясно по ръба на пропастите,
но никога не спирай да обичаш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евдокия Иванова Всички права запазени

Предложения
: ??:??