Не искай тих попътен вятър,
а бурни ветрове да тласкат кораба ти,
не се оставяй сляпо на съдбата
да дърпа на живота поводите.
Грабни живота си във шепи,
препускай лудо до забрава,
живей живота си, човече -
бъди вода и светлина, и камък.
Раздавай се, променяй се и смей се,
във истински неща се вричай
и тичай бясно по ръба на пропастите,
но никога не спирай да обичаш.
© Евдокия Иванова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
