Българийо, защо ти плачеш,
сълзи по бузите ти текат,
защо за мнозина нищо не значиш
и към нищото глупци те влекат?
Защо мечтите ти за късче хляб продаваме
и затъваш ти до шия в кал,
защо на надежди голи се надяваме
и никой трагедията ти не е разбрал?
Защо не всеки искрено те обича
и тоз и онзи на теб се е присмял,
защо подир чуждото отстъпник тича
и със святото ти име се е подиграл?
Защото не всеки пази
на Паисий завета свят.
Душата ми такива мрази
и те силно ме гнетят.
© Георги Всички права запазени