Завиждам й
Тревичка зелена -
съвсем обикновена,
а толкоз свенливост
и нежност
в нея стаена...
Не смее да цъфне!
Вятър я гали,
роса я целува,
сняг я приспива,
пролет я буди,
слънце я топли.
Завиждам й
тихо...
Галиш ме
с думи!
Ако можеше
с ръце
да се
докоснем...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ласка Александрова Всички права запазени