21.08.2010 г., 14:12

Завинаги

697 0 0

Като океан бушуват моите чувства
и страхът върлува в мене,
кара ме да питам: "Ще бъдеш ли завинаги до мене?"
Но какво "завинаги" би значело,
ако остареем преждевременно,
ако стена разкъса ни кат бреме.
Ще сме само двама непознати и далечни,
няма да я има любовта ни вече.
Затова не искам думите "завинаги",
не искам обещания неизпълними,
върви просто ръка за ръка със мене,
пък докъдето стигнем.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Мурджева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...