Aug 21, 2010, 2:12 PM

Завинаги

  Poetry » Love
696 0 0

Като океан бушуват моите чувства
и страхът върлува в мене,
кара ме да питам: "Ще бъдеш ли завинаги до мене?"
Но какво "завинаги" би значело,
ако остареем преждевременно,
ако стена разкъса ни кат бреме.
Ще сме само двама непознати и далечни,
няма да я има любовта ни вече.
Затова не искам думите "завинаги",
не искам обещания неизпълними,
върви просто ръка за ръка със мене,
пък докъдето стигнем.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Мурджева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...