Нямам приятели стари.
Нямам си даже и нови.
Всъщност си нямам другари,
празни са мойте покои.
Празен и сив е живота.
Плача, защото е тъжно.
Искам да спра и не мога,
женското тъне във мъжко.
Никой ми думите слуша.
Малък съм аз и не зная.
Вечно оставам на суша.
Сам ще остана до края :(
© Сандостен Калций Всички права запазени
Бъди себе си и не страдай напразно...