Завинаги твой
ЗАВИНАГИ ТВОЙ
Дори да съм клонче от бука,
който в Балкана расте.
Дори да съм капка солена
от твоето синьо море.
Дори да съм птица ранена
без дъх, без очи, без криле.
Дори да съм радост сломена,
която животът краде.
Дори от света да ме вземат,
да бъда без дом и небе.
Дори и смъртта да приема,
прокуден, без хляб, без ръце.
Българийо моя, нетленна,
аз пак ще съм твое дете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени