Завинаги твой

Poetry

559 2 0

ЗАВИНАГИ ТВОЙ

Дори да съм клонче от бука,

който в Балкана расте.

Дори да съм капка солена

от твоето синьо море.

Дори да съм птица ранена

без дъх, без очи, без криле.

Дори да съм радост сломена,

която животът краде.

Дори от света да ме вземат,

да бъда без дом и небе.

Дори и смъртта да приема,

прокуден, без хляб, без ръце.

Българийо моя, нетленна,

аз пак ще съм твое дете.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0