23.02.2006 г., 16:01

Завинаги заедно!

1.5K 0 4

Ти беше моята пролет,
ти беше моето лято,
ти бе и моята есен.
Как исках да бъдеш и
моята зима,
но уви, ти тъй
безвъзвратно замина.

Чакай ме, заклевам те,
чакай ме,аз ще дойда,
в онзи другия свят.
Защото искам да бъда
твоята пролет,
твоето лято,
дори твоята есен,
но най-много искам
да бъда твоята зима.
Душата ми вечно
ще търси душата ти,
за да се слеем
и да бъдем двама ЗАВИНАГИ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Бъзева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • На мен също ми допада,6!
  • Момичета много се радвам, че ви е харесал стихът ми а на Писателчето искам да благодаря за искреността. Той е обосновал оценката си, а не като някой анонимници които слагат 3 и 2 ей така. Стихът ми може да е малко блуткав, но все пак искам да посъветвам Писателчето да не гледа толкова писимистично на живота и дано да повярва в любовта и да я изживее. Това е искреното ми пожелание и не си мисли че се сърдя или нещо такова.
  • "Любовта е пръстен,а пръстенът няма край".Истинската любов живее вечно!!!Харесва ми 6
  • Много ми хареса стихът ти - страшно много чувства се преплитат в него. Вярвам, че "в онзи другия свят" хората се срещат отново и ни се дава отново шанс да преживеем всичко, което сме пропуснали да преживеем на този свят! Пиша ти 6 с голямо удоволствие!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...