Роби (Роберт)
511 3486
22.11.2019 г., 9:29 ч.

Зависи кой с какви очи ще гледа 

  Поезия » Друга
1138 9 11

Примамваше ме всеки следващ връх.

Живота си делях на равни части.

Не съм пестил ни сили, нито дъх

за тези мои малки дози щастие!...

 

До днес безцелно дните не живях

и всеки връх бе мъничка победа.

Дали в мечтите си докрай успях?

Зависи кой с какви очи ще гледа!...

 

За мене - сигурен съм във едно:

Не съм пилял живота си напусто!

Дано и бъдните си дни, дано,

посрещам сутрин със подобни чувства!...

 

Да знаеш, че не си в живота гост

и скромното си място заслужаваш!

Не иде реч за някой важен пост!

Човек ли си - това те задължава!...

 

© Роберт Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дани, Гавраиле, Елке, Веси, Албена, благодаря ви за вниманието!...Бъдете вдъхновени, приятели!...
  • Стих, показващ истински значимото в живота! Отново заслужаваш аплодисменти, Роберт!
  • Мъдър стих, Роби! Както и да живее човек, каквото и да прави, трябва да остане Човек. Поздравления, приятелю!
  • "Всеки връх бе мъничка победа...Не съм пилял живота си напусто!" Поздравления, много ми хареса равносметката!
  • Мъдрост и равносметка.
    Поздравление!
  • Много ми хареса, Роби!
  • Благодаря на всички, които спряха при този стих, коментираха, гласуваха или само прочетоха!...Хубава вечер ви желая, приятели!...
  • Целият стих е силен, но финалът е истинско бижу!
    Поздравявам те.
  • Мечтите никога не се сбъдват. Защото тогава не са мечти, а планове. Мечтата е ефимерна. Като истинска жена - представяш си я, на практика я няма.
    Хареса ми.
  • Много е хубаво, Роби! Последният ред казва всичко!
  • Хубаво, Роби 😊
Предложения
: ??:??