22.11.2019 г., 9:29

Зависи кой с какви очи ще гледа

1.5K 9 11

Примамваше ме всеки следващ връх.

Живота си делях на равни части.

Не съм пестил ни сили, нито дъх

за тези мои малки дози щастие!...

 

До днес безцелно дните не живях

и всеки връх бе мъничка победа.

Дали в мечтите си докрай успях?

Зависи кой с какви очи ще гледа!...

 

За мене - сигурен съм във едно:

Не съм пилял живота си напусто!

Дано и бъдните си дни, дано,

посрещам сутрин със подобни чувства!...

 

Да знаеш, че не си в живота гост

и скромното си място заслужаваш!

Не иде реч за някой важен пост!

Човек ли си - това те задължава!...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дани, Гавраиле, Елке, Веси, Албена, благодаря ви за вниманието!...Бъдете вдъхновени, приятели!...
  • Стих, показващ истински значимото в живота! Отново заслужаваш аплодисменти, Роберт!
  • Мъдър стих, Роби! Както и да живее човек, каквото и да прави, трябва да остане Човек. Поздравления, приятелю!
  • "Всеки връх бе мъничка победа...Не съм пилял живота си напусто!" Поздравления, много ми хареса равносметката!
  • Мъдрост и равносметка.
    Поздравление!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...