Завистта не може да мълчи,

тихо се прокрадва по стените.
Сгърчените ѝ и зли очи
чакат жадно да заспят звездите.

Никога не може да прости
на съдбата, че е непреклонна
и на трона ще се възкачи
без доспехи - само за корона.

Завистта разкъсана кърви
и не спира даже за минута,
Време няма кротко да върви
и да седне на цветята в скута.

Завистта жадува за едно -
мястото на други да заеме.
А фалшивото и тържество
е наследство от злощастно време...